Главная АвторыЖанрыО проекте
 
 

«Аз съм съдът!», Мики Спилейн

Найти другие книги автора/авторов: ,

Глава първа

Изтръсках дъжда от шапката си и прекрачих в стаята. Никой не продума нищо. Всички учтиво се отдръпнаха назад и усетих погледите им върху себе си. Пат Чеймбърс стоеше до вратата на спалнята и се опитваше да успокои Мирна. Тялото на момичето се разтърсваше от сухи стонове. Спрях до нея и положих ръце на раменете й.

— Успокой се миличко — казах й аз. — Ела тук да си полегнеш.

Поведох я към дивана до стената и я пуснах да седне. Беше много зле. Един от униформените полицаи положи възглавница под главата й и тя се отпусна.

Пат ме повика с ръка и ми посочи спалнята.

— Вътре е, Майк — каза ми той.

Вътре е. Думите му ме разтърсиха жестоко. Вътре беше най-добрият ми приятел проснат мъртъв на пода. Тялото му. Сега вече трябваше да му казвам така. Вчера беше Джак Уилямс, човекът, с който бях спал рамо до рамо в калта и мръсотията на джунглата две години нощ след нощ. Джак, човекът който казваше че ще си даде дясната ръка за приятеля си, и го направи, като спря с нея байонета на една жълта маймуна, която се канеше да ме съсече на две. После му ампутираха остатъка.

Пат не пророни и дума. Позволи ми да отвия тялото и да докосна студеното му лице. За първи път в живота ми се дорева.

— Къде са го улучили, Пат?

— В стомаха. Но по-добре не гледай. Убиецът е заострил върха на куршум 45 калибър и го е прострелял с него.

Отметнах завивката до края и от гърлото ми се изтръгна проклятие. Джак беше по къси гащета, и с ръката си беше стиснал корема в агония. Входният отвор беше чист и малък, но на изхода беше оставил дупка колкото човешки юмрук.

Дръпнах бавно и с безкрайна нежност завивките и се изправих. Не беше умрял на място. Кървава диря бележеше пътя му от нощната масичка край леглото до мястото, където лежеше изкуствената му ръка. Килимът под тялото му се беше набрал и усукал. Опитал се е да се довлече с една ръка, но не е стигнал дотам.

Служебният му пистолет висеше в кобура си от другата страна на облегалката на стола. Към него се е стремял последните си секунди. С куршум в корема е воювал до последния си дъх.

Посочих към стола-люлка, лека наклонен от тежестта на 38 калибровия пистолет.

— Ти ли премести стола, Пат?

— Не, защо?

— Той не стои на това място. Не виждаш ли?

Пат беше озадачен.

— Какво искаш да кажеш?

— Столът стоеше ето тук до леглото. Бил съм достатъчно често тук за да забравя. След като убиецът е прострелял Джак, той е запълзял към стола. Но убиецът не е напуснал веднага. Той е останал и го е наблюдавал как се гърчи на пода в агония. Джак се е стремял към пистолета, но не е успял да го стигне. Щял е да успее, ако убиецът не е преместил стола. Мръсното копеле се е късало от смях до вратата докато Джак е правил последното си движение. Дърпал е стола инч по инч докато накрая Джак се е предал. Инквизирал е човек, преминал през всички кръгове на ада. Смеейки се. Това не е било обикновено убийство, Пат. Това е най-хладнокръвното и преднамерено убийство, което някога съм виждал. Но това чудовище ще си плати.

— Включваш ли се, Майк?

— Включвам се. Какво друго си очаквал?

— Трябва малко да позабавиш конете.

— Ами. Точно обратното. От този момент нататък това е като надбягване, Пат. Убиецът е мой. Ще работим заедно с теб заедно както винаги, но на финала аз ще натисна спусъка.

— Не, Майк, няма да стане. Знаеш много добре.

— Окей, Пат — казах му аз. — Ти си гледаш своята работа, а аз — моята. Не съм имал и няма да имам по-добър приятел от Джак. Живяхме и се бихме заедно. Няма да позволя на убиеца да се измъкне с курвенските номера на закона. По дяволите, много добре знаеш как става. Намират му най-добрия адвокат и фурнаджийската лопата се завърта като въртолетна перка и резултатът е това, че си имаме поредния герой в лицето на убиеца. Мъртвите не могат да си изплачат мъката, Пат. Не могат да разкажат какво се е случило. Би ли могъл Джак да опише на съда какво е да се влачиш по пода с вътрешности разкъсани от думдум? Никой от ония дванайсет човека не може да знае какво чувствуваш като умираш и убиецът в същото време да ти се смее в лицето. Човек с една ръка. Знаеш ли какво означава това? Вярно, той имаше «Пурпурно сърце»[?]. Дали им се е случвало някога да се влачат по пода към пистолета си с разпрани вътрешности? Ако можеха да изпитат само частица от съдбата на Джак, щяха да разкъсат убиеца със зъбите в залата на съда. Не, проклятие. Съдът винаги си е студен и безпристрастен, както и следва да бъде, докато в същото време някое нищожество-адвокатче ги умилява до сълзи, обяснявайки как клиентът му в момента на убийството не бил на себе си или пък му се наложило да стреля в законна самоотбрана. Окей. Законът е нещо много хубаво. Но тоя път аз съм законът, само че без да бъда студен и безпристрастен. И аз няма да забравя или пропусна нищо.

Пресегнах се и го сграбчих за реверите на сакото му.

— И още нещо, Пат. Искам да чуеш и запомниш всяка дума, която ти кажа. И искам да го предадеш на всички които познаваш. И когато им го казваш, натъртвай всяка дума, защото аз така ти казвам. Има най-малко десет хиляди мръсника които се страхуват и ме мразят и ти го знаеш. Страхувате се, защото ако се изпречат на пътя ми им пръскам черепите. Правил съм го много пъти и още много пъти ще ми се случва.

Толкова много ненавист ме изпълваше че бях готов да се пръсна, но аз се обърнах към това, което някога беше Джак. Прииска ми се да кажа молитва, но бях прекалено бесен за това.

— Теб вече те няма, Джак. Вече не можеш да ме чуеш. Макар че е възможно и да можеш, искам да вярвам. Искам да чуеш какво ще ти кажа. Познаваш ме много отдавна, Джак. Знаеш, че докато съм жив, думата ми на две няма да стане. Ще пипна гада, който те е убил. Няма да отиде на електрическия стол. Нито пък ще увисне на въжето. Ще умре точно като теб, с куршум 45 калибър в корема, малко под пъпа. Няма значение кой е той, Джак, аз ще го пипна. Не забравяй, който и да е той, няма да има спасение за него, кълна ти се.


Еще несколько книг в жанре «Публицистика»

Выбор оружия, Фридрих Незнанский Читать →

Учитель, Олег Северюхин Читать →